Демокрацията – най-опасната религия.
Глава 14 – Неимперската империя
от Лари Романоф
Превод: Велеслав Гривов
СЪДЪРЖАНИЕ
14.1. Въведение
14.2. Втурване в мрака
14.1. Въведение
Мощното скрито развитие на фашизма в САЩ, описано по-рано, е само едно звено от дълга верига, чиято крайна цел е първо да се отнеме цялата власт от хората, а след това да се отнеме по-голямата част от властта на националните правителства и други ръководни органи. Вече видяхме, че по-голямата част от това вече е постигнато в Америка, но в почти същата степен е постигнато и в Европа. Малцина са наясно, че Европейският съюз е бил яростно осъждан не само като недемократичен, но и като фундаментално антидемократичен, с други думи, като клонящ към същия авторитарен фашизъм, както и САЩ.
Един от признаците е липсата му на прозрачност. Малцина са наясно, че през последните 20 години ЕС не е успял да премине нито един одит и е толкова непрозрачен, толкова контролиран от няколко лица, които са отдалечени на две нива над европейските национални правителства, че никой избран орган няма достъп до информацията. Главният счетоводител на Европейската комисия, Марта Андреасен (Marta Andreasen), отказа да подпише отчетите, като заяви, че цялата счетоводна система на ЕС може да бъде предмет на измами. Тя беше отстранена от длъжност, а по-късно уволнена, а отчетите на ЕС никога не бяха одобрени. Институциите на ЕС на практика водят класова война не само срещу своите членове, но и срещу техните икономики и население – икономическа война, която от самото начало е замислена така, че да отслаби националните държави до степен на пълна зависимост от Брюксел, като утвърди неолиберализма в ръцете на неизбираем елит, който сега притежава цялата власт и не се отчита пред никого. Цялостният суверенитет на отделните европейски нации е заменен от кабал на ционистки евреи, които действат от Лондонското сити.
Приватизацията на държавните активи изигра основна роля в този процес, като всички държави постепенно бяха принудени да се лишат от цялата си национална инфраструктура, включително газови, транспортни и пощенски услуги, производство на електроенергия, магистрали, летища, регионални пристанища и дори водоснабдяване. Нациите се превръщат в кухи черупки, за да се подготвят за предаването на своя суверенитет. Знаците са ясни и са навсякъде. Бюджетите на държавите членки все повече подлежат на контрол и одобрение от същия този кабал, с ново законодателство и политики, които все повече прехвърлят все повече правомощия от националните държави към неизбираема и безотчетна централна администрация. Решенията, които сега засягат жизненоважно всеки европейски гражданин, се вземат от анонимни бюрократи, които нямат отношение към своите нации.
Нищо от това не е случайно. Имперските амбиции на този таен еврократски елит се криеха наяве в продължение на много години. Всъщност един самодоволен високопоставен служител на ЕС, Мануел Дурао Барозо (Manuel Durão Barroso), арогантно се похвали, че това е формирането на първата в историята “неимперска империя“. По неговите думи 27-те държави са решили да работят заедно, за да “обединят суверенитета си“, като проблемът, разбира се, е, че те не са го направили по своя воля и всъщност много от тях категорично са отхвърлили това предложение, но въпреки това техните нации са били тласнати към това състояние. Един от признаците за арогантността и контрола на този еврейски кабал е, че през 2011 г. той просто замени избраните правителства на Гърция и Италия с технократи, които се отчитат пред централното им тайно правителство – същото, което контролира САЩ. Един британски член на парламента заяви по това време, че хората и техните правителства са напълно изключени и че “лампите изгасват в цяла Европа“. И той беше прав.
Ако си припомним статията за “Бернейс и военния маркетинг (Bernays and War Marketing)“, за интензивната и безмилостна програма за пропаганда и дезинформация, тази нишка на фашизма е точно стратегията, която тези хора създават и следват, за да елиминират съпротивата срещу влизането на САЩ в Първата световна война и всъщност да превърнат съпротивата в нетърпение. Освен това, ако днес прегледаме притежаваните от евреите западни медии, ще открием постоянни нападки срещу социализма, но нито дума за фашизма. Нещо повече, откриваме тежки лични нападки срещу всеки, който се осмели да въведе темата за фашизма в американски или дори европейски контекст, а никъде не можем да намерим дискусии за фашизма в западните медии. Както ще видите по-нататък, светът бавно върви към изпълнението на грандиозен план за това, което мнозина наричат крайна игра на “глобална тирания“, по същество световна фашистка диктатура. Чели сте за групата еврейски банкери, които се опитаха да свалят правителството на САЩ и да установят фашистка диктатура, използвайки генерал Смедли Бътлър (Smedley Butler) като подставено лице. Този план е само отложен, но не е забравен, а признаците днес са повече от очевидни както в САЩ, така и в Европейския съюз. Цялата тема за фашизма е заключена в килера, напълно извадена от списъка с публикации, за да не се създава преждевременна тревога сред интелигентното население.
Един от авторите пише, че всичко това не би било възможно, ако не беше пълният провал на съвременната демокрация, и че макар политическите партии все още да съществуват, те вече не са способни да поддържат каквато и да било демокрация. Той отбелязва също, че тези европейски еврейски банкери и ционисти, и техните елитни лейтенанти “майсторски се възползваха от тази криза на демокрацията и произтичащото от нея недоволство и апатия на избирателите, за да утвърдят нова система на управление от бюрократи, банкери, технократи и лобисти“. И ако си спомняте, точно това са проповядвали Липман (Lippman) и Бърнейс (Bernays) преди 100 години.
Това е и основната идея на така нареченото “Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership)“, което САЩ и техните поддръжници се опитваха да накарат тихоокеанските държави да приемат. В ТТП не ставаше дума нито за партньорство, нито за търговия, а за отказ от национален суверенитет в изумително широк мащаб, власт, която да се държи и упражнява от същото тайно правителство, което сега контролира САЩ и Западна Европа. НАТО също е основно звено в тази верига. То вече е наднационална армия, която в крайна сметка се отчита пред еврейските банкери в Лондонското сити и се контролира от същата група европейски елити, от същото тайно правителство, което познаваме във всяка западна страна. Държавите, които искат да членуват в ЕС, трябва първо да се присъединят към НАТО и да се съгласят да подчинят националните си военни сили на командването на НАТО. Тук има още много неща и нито едно от тях не е успокояващо. Единственият възможен начин да се провали този огромен план е чрез широкомащабен обществен бунт в цяла Европа и Северна Америка. Европа може би все още има тази възможност, но САЩ, с техните 800 лагера за интерниране и Департамента за национална сигурност (DHS) с тяхната вече огромна военна мощ и три милиарда патрона, вероятно не могат да бъдат спасени. Разбира се, от изключителна важност е Азия да не попадне в капана на тази мрежа.
14.2. Втурване в мрака
В началото на 2014 г., Джон Чакман (John Chuckman) написа една изключително ясна статия, озаглавена “Втурване в мрака: Големият скок на Америка към глобалната тирания (Hurtling Into Darkness: America’s Great Leap Towards Global Tyranny)“, в която той представи прекрасно написано обобщение на тезите, които се опитвам да изложа на тези страници. В нея той подробно описва попадането в капана на американската образована средна класа, наричана от мен “компрадори“, които са посредници и лейтенанти на евреите неоконсерватори, контролиращи правителството на САЩ. Той отбеляза, че “те са незаменими за успеха на върхушката и съответно биват възнаграждавани по начин, който обвързва интересите им…” и че “този брак на интереси между елитите и талантливата средна класа ефективно отстранява много от най-добре образованите и най-квалифицираните хора от това да бъдат политически опоненти или да станат критици на върхушката, за която работят“.
Той отбеляза все по-нарастващите количествени и качествени разлики в секретността и лъжите, които сега се разказват на хората, като заяви така перфектно, че сега има “само една леща в американския журналистически комплект, която филтрира всичко през корпоративните американски възгледи, с автоматична и неизменна пристрастност … абсолютно без изключение, тяхната близка подкрепа за всяка мръсна война и интервенция, както ще откриете тяхната близка подкрепа за бруталното, престъпно поведение на фаворизирани американски сатрапии като Израел“. Той заяви, че “никой не носи истинска отговорност за нищо по открит и пряк начин, тайната е толкова нормална в Америка, колкото и във всяко авторитарно правителство“. Той отбеляза, че “технологиите действително революционизират характера на войната, като дават огромна нова власт в ръцете на елитите – власт, която, за разлика от водородната бомба, действително може да се използва лесно, като Америка е в състояние да убива, изключително точно, в голям мащаб, без да използва термоядрени оръжия и почти без да използва армии.“
По-нататък той заяви, че “след по-малко от двайсет години САЩ ще действат в условията на военна система, която няма да се различава от автоматизираните, управлявани от радар картечници кули, които Израел използва, за да затвори хората в Газа, само че в планетарен мащаб. Такава огромна власт в ръцете на сравнително малък брой хора навсякъде и винаги би била заплаха, но в ръцете на американския корпоративно-военно-разузнавателен елит, хора, които и без това не носят отговорност за това, което правят, и не изпитват почти никаква нужда да се обясняват, тя е надвиснала заплаха за мира, достойнството и политическата цялост на целия свят.” Той завърши с тези два абзаца, които трябва да дадат на всички нас силен подтик да обмислим позицията си:
“Нямам представа как може да бъде спрян неумолимият поход към този смел нов свят. Всъщност съм почти сигурен, че не може. Американците като цяло вече нямат нищо, което би могло да се нарече контрол върху действията на тяхното правителство, а ролята им в изборите не е нищо повече от формален избор между двама лоялни към властта кандидати, оглавяващи две партии, които не се различават по почти нито един жизненоважен въпрос. Престоят на Джордж Буш на поста доказа нещо дълбоко, което обикновено не се признава в пресата: Америка вече не се нуждае от президент, извън това да изпълнява само конституционните формалности по подписване на документи и произнасяне на речи. Буш беше напълно некомпетентен глупак, но през осемте години на неговото управление американското национално правителство не пропусна нито един важен за върхушката въпрос, тъй като загрижеността за благосъстоянието на американския народ отдавна е изчезнала.
Не вярвам, че гражданите на Съединените щати вече имат способността да избегнат тези мрачни перспективи. Те са завладени от сили, които в повечето случаи не разбират, и повечето от тях не желаят да се откажат от удобните почти религиозни митове за изпълними конституционни права и доброжелателно национално правителство. Надеждата на света да избегне глобалната тирания сега се крие в бързото развитие на нации като Китай, Русия, Индия и Бразилия, които да се противопоставят на Америка. Европа, очевиден възможен кандидат да се противопостави на по-опасните и мракобесни усилия на Америка, изглежда през последните десетилетия е попаднала изцяло под ръководството на Америка в толкова много области, в които някога е проявявала независимост, като все повече от страните са били подкупени, съблазнени или заплашени да се присъединят към НАТО и не желаят да използват ограничените международни агенции, с които разполагаме, като например ООН, за да се противопоставят на потресаващите тенденции на Америка.“
*
ЗА АВТОРА:Творбите на г-н Романофса преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – DealingwithDemons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да бъде намерен на:
https://www.bluemoonofshanghai.com/+https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com
*
Тазистатияможедасъдържаматериали,защитенисавторскиправа,чиетоизползваненееизричноразрешеноотсобствениканаавторскитеправа. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2024
