OCTOBER 29, 2022
Демокрацията – най-опасната религия.
Глава 3 – Избирането на правителствени ръководители
от Лари Романоф
Превод: Велеслав Гривов
Едно от най-великите неща в Съединените американски щати е, че това е страна на неограничени политически възможности, страна, в която човек без образование, подготовка или опит, човек без интелект и способности, човек с характер, който е изключително корумпиран, може да се издигне до президент на Съединените щати. И мнозина го правят. И то не само в Америка.
Един от най-ослепително очевидните недостатъци на западния демократичен модел е, че избраните държавни служители не се нуждаят от каквито и да било пълномощия, за да се класират за своите постове. За целите на това есе проведох разговор с ръководител на отдел “Човешки ресурси” в “7-11” (бел. на преводача: “7-11” или “Севън Илевън” са верига от малки магазини от категорията “удобство” – в които се продават най-съществени неща – нещо като хоремак или местна бакалия от типа “ГАС, МАС, ПИРОНИ, ПАТРОНИ”), който ме информира, че при заемане на позиция като управител на магазин те търсят години успешен опит в областта на маркетинга на дребно и много предпочитат бакалавърска университетска степен при всички кандидати. Но за да станете президент или министър-председател на западна демокрация, няма никакви предварителни условия. Със сигурност не съм единственият човек, който смята това за безумие. Сериозно обвинение за демократичната система е, че дори към управителя на един магазин “7-11” трябва да има някакви минимални изисквания, но към президент на САЩ или министър-председателя на Канада или на която и да е друга западна демокрация не трябва да имат такива.
В една многопартийна избирателна система (“демокрация”) всеки може да се “пробва” в управлението на страната. Ако той се провали, икономиката може да пострада, милиони хора могат да загубят работата или домовете си (или живота си), но той не губи нищо. В никоя друга сфера на живота не е възможно да имаш толкова много власт и да поемеш толкова много отговорности, при това с толкова малко последствия за некомпетентност или лоша преценка. Със сигурност тук има нещо много погрешно, което западняците изглежда не могат и не искат да видят. Как е възможно ние, интелигентните хора, да си казваме, че това е най-добрата от всички системи? Въз основа само на това тя не може да бъде най-добрата от всички; всичко показва, че тя може да бъде най-лошата.
Тук има нещо притеснително извратено отношение, което предполага, че училищата, болниците, корпорациите, дори благотворителните организации са някак си “реални” неща с реални цели и с потенциално сериозни последици, ако се управляват неправилно, но че правителството по някакъв извратен начин не е реално, а игра, в която участието няма изисквания, а грубото лошо управление няма последици. Правителството – стратегическото управление на цяла държава – се третира като някакъв вид отборен спорт, в който неопитността и некомпетентността не са определящи фактори за получаване на позиция. Не ви ли се струва, че нещо не е наред с тази картина? Нещо наистина не е наред: “правителство” е заменено с “политика”.
Нека се опитаме да изясним нещо: управлението на една държава, вземането на решения и осъществяването на стратегическа насока за нация от десетки или стотици милиони хора, е сериозна работа с тежки отговорности. Да бъдеш ръководител на такъв управленски екип е повече от нищо. Министър-председателят или президентът на една държава отговаря за благосъстоянието на всички граждани, за икономиката, за външната политика на страната и отношенията ѝ с всички останали държави, за военните и свързаните с тях решения. Решенията на този човек могат да струват живота на милиони хора, могат да подобрят или влошат световния мир и сигурност. Отговорностите са огромни и съм сигурен, че всички ще се съгласим, че това не е място за деца, за невежи, неопитни и необучени хора.
За да оценим напълно този фатален недостатък на западния модел за избор на държавни ръководители, ще бъде най-лесно, ако го сравним с друг вид модел. Въпреки очакваната лавина от обвинения, че съм подставено лице на китайското правителство, нека да разгледаме начина, по който го прави Китай. Към западния модел ще се върнем накрая.
Избор на правителствени ръководители в Китай
Малко предистория
Много хора от Запада имат поне бегла представа за китайския Гаокао – системата от годишни изпити за влизане в университет, на които всяка година се явяват около 10 милиона студенти. Този набор от изпити е доста труден и може би дори тежък, като обхваща много предмети и отнема три дни. Тестовете изискват широко разбиране, задълбочени познания и висока интелигентност, ако човек иска да се справи добре. Тези изпити са изцяло основани на постиженията и фаворизирането е невъзможно. Учениците, които получават най-високи оценки на тези изпити, попадат в горния 1 % от общо 1,5 милиарда души. Получаването на висока оценка дава право на ученика да постъпи в един от двата или трите най-добри университета, което на практика гарантира отлична работа след завършването, висока заплата и добър живот. При слизане надолу по скалата на резултатите перспективите стават все по-оскъдни.
Малцина западни граждани са наясно, че в Китай има и система от изпити за адвокати, които всеки дипломиран юрист трябва да издържи, за да може да практикува право в Китай. За тях можем да прескочим “трудни” и “тежки” и да преминем директно към “сурови”. Тези изпити изискват не само висока интелигентност, но и задълбочени познания по законите и широки познания по всички правни въпроси, и са толкова трудни, че мнозина се отказват дори да ги опитат. От около 250 000 дипломирани юристи, които се явяват на изпита, само около 20 000 ще го издържат и ще получат квалификация за реално практикуване на право в Китай. Ако срещнете китайски адвокат, можете да сте сигурни, че си имате работа с някой от горните 0,1 % от същия този контингент от 1,5 милиарда души.
Споменавам тези два елемента само за да представя трети – изпитите за държавна служба.
Имперските изпити за държавна служба са били създадени преди много векове, за да подбират най-добрите административни служители за държавната бюрокрация. Те са продължавали до 72 часа и са изисквали много задълбочени и широки познания, за да бъдат издържани. Както отбелязва един автор, “това е била изключително справедлива система, тъй като самият изпит не е имал никакви изисквания”. Почти всеки, дори от най-необразованото семейство в най-бедния град, е можел да се яви на изпита и ако се е справил достатъчно добре, е можел да постъпи на държавна служба и евентуално да се издигне до висша ръководна длъжност. Съвременната система за изпити за държавна служба е еволюирала от имперската и днес милиони висшисти се явяват на такива изпити всяка година. Те са изключително трудни. От може би два милиона кандидати само около 10 000 ще издържат изпитите. И този успех не ви осигурява работа, а само интервю. Когато срещнете човек, който е постъпил на държавна служба в централното правителство на Китай, можете да бъдете сигурни, че говорите с човек, който е не само невероятно интелигентен, но и изключително образован и запознат с широк кръг от национални въпроси, а също така е в топ 0,01 % от група от 1,5 милиарда души.
А изпитът е само началото на 30 до 40 години трупане на знания и опит, необходими за членство в централното правителство на Китай. След това 1% от тази малка група ще формира Политбюро, а един от тези малцина ще стане президент на Китай. Тези хора, които са издържали изпитите за държавна служба и ще станат висши чиновници и държавни служители в националното правителство на Китай, са започнали кариера за цял живот в една страхотна меритокрация, в която повишение и отговорност могат да се получат само с доказани способности.
Тук трябва да се има предвид, че китайците обикновено постигат с около 10 % по-високи резултати на стандартните тестове за интелигентност, отколкото европеидните западни граждани. Когато това се съчетае с китайския процес на отстраняване на 99,99 % от долното ниво от разглеждане и се добави възможността за отстраняване на 1,5 милиарда души, може да се очаква, че хората в китайското централно правителство са доста по-квалифицирани от тези в повечето други страни. И те са такива. Смисълът на този текст е да насочи вниманието ви към разликата между качеството на “политиците” в западните страни и държавните служители на Китай. Разминаването е толкова голямо, че сравненията са до голяма степен безсмислени. Всички държавни служители в Китай са високообразовани и подготвени инженери, икономисти, социолози, учени, често на ниво доктор на науките. Посещението на който и да е университетски комплекс в Китай би направило очевиден факта, че комунистическата партия продължава да привлича най-добрите и най-умните млади хора в страната.
Има хора, които ще ви кажат, че семейните връзки в Китай могат да осигурят работа в държавната администрация за някой привилегирован син – твърдение, което може да е вярно за второстепенни длъжности на местно ниво, но е изключително трудно да се постигне на по-високо ниво и невъзможно на национално ниво. Никакви връзки не могат да доведат до заемане на висши длъжности или до върховете на властта за вземане на решения – тези места са запазени за хора с богат опит и доказани способности. Заслужава да се отбележи също така, че семейното богатство и влияние не играят никаква роля при тези назначения. От най-висшия управляващ орган на Китай, 25-членното Политбюро, само седем произхождат от богаташки или властови среди. Останалите, включително президентът и министър-председателят на Китай, произхождат от среди, които не предлагат никакви специални предимства, и се издигат до върха единствено въз основа на заслугите си. В по-големия Централен комитет хората с привилегирован произход са още по-рядко срещани. Споменаването на китайските “принцове” в западните медии е просто обидна и невежа расова обида.
Тук има и друго различие от огромно значение, което никога не се обсъжда на Запад. В нашите западни демокрации имаме “политици” и “държавни служители”, които са два напълно различни вида, като държавните служители са тези, чиято работа изисква сериозни пълномощия, тъй като не можем да позволим на избрани малоумници да управляват нашата Национална данъчна служба или транспортните мрежи. Тези хора работят въпреки политиците. Но тъй като в Китай има само една “партия”, в страната няма нищо, което бихме могли да наречем “политици”; всъщност и в действителност всички китайски държавни служители са това, което бихме могли да наречем ” граждански служители”. Всички те са просто мениджъри на различни нива. На Запад, като използваме Канада за пример, се носи легендата, че висшите държавни служители в Министерството на финансите или Министерството на външните работи обикновено презират избраните политици, които обикновено знаят малко, ако изобщо знаят нещо за действителното функциониране на своите ведомства и трябва да се обръщат за знания към държавните служители. В Китай е точно обратното, там министърът на външните работи или на финансите е най-големият източник на знания. По същество това е същото, което бихме открили във всяка корпорация, където заместник-директорът по финансите е крайната инстанция, а не е “избран” изпълнителен директор, на когото е предоставен финансовият отдел като място, където да “заработва, докато се учи”, какъвто е случаят в изборната демокрация.
Най-добрият университет в света
В Китай, а и на Запад, не е широко известно, че в Пекин се крие институция, която почти със сигурност е най-добрият университет в света, който не прилича на никой друг и чийто качества в замисъла и изпълнението засрамват всички западни университети. Този университет, наричан понякога “най-мистериозното училище в Китай”, е Централният партиен университет, чийто състав от студенти и преподаватели е на порядък над колежи като Харвард, Кеймбридж или Сорбоната. Ако кажем, че изискванията за влизане в него са изключително високи, това би било доста подценяващо. Това не е място като Харвард, където дарение от 5 милиона долара за дарителски фонд ще осигури прием на вашето малоумно потомство, което ще бъде обучавано предимно от така наречените “професори” на непълно работно време.
Първоначално основан през 1933 г., университетът има за цел да обучава и усъвършенства хората, които са издържали изпитите за държавна служба, и да ги подготвя както за кариерното им развитие, така и за отговорностите, свързани с управлението на най-многолюдната държава в света. Той е място за обучение на бъдещите лидери на страната и чийто директор обикновено е президентът на Китай. Досега този университет е подготвил може би 100 000 държавни ръководители и висши служители. Училището обикновено не е отворено за широката общественост, но през последните няколко десетилетия този университет предлага някои следдипломни и докторски програми на много високо ниво за около 500 студенти, които не са официални лица, с фокус върху философията, икономиката, правото, политиката и историята.
“Комплексът от 100 хектара зеленина е изключително тих и тук, за разлика от всички останали университети в Китай, не виждаме велосипеди, но за сметка на това пътищата пред училищните сгради са заети от черни аудита. Вратите са под въоръжена охрана 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата – сигурността е необходима за тези, които учат там – губернатори на провинции и министри, чиновници на млада и средна възраст, техните гост-лектори, а понякога и висшите ръководители на страната.”
Приетите студенти са не само най-добрите и най-умните от 0,01%, които са издържали изпитите за държавна служба, но и преподавателите в този Централен партиен университет са уникални в света, далеч над преподавателите-асистенти в повечето американски университети. Професорите тук са изключително най-компетентните в страната. Сред гост-преподавателите са високопоставени китайски служители, а при важни теми за обсъждане училището не се колебае да привлече най-известните световни експерти от която и да е държава по всички въпроси – от икономика и международни финанси до социална политика, външна политика, индустриална политика и дори военни въпроси. Освен това често гостуващи лектори са национални лидери на други държави и други чуждестранни високопоставени лица, за да могат китайските служители не само да получат солидни знания и умения, необходими за управлението на Китай, но и да разширят кръгозора си и да разберат по-добре различните култури, ценности и политически системи.
Крайъгълният камък на образователната политика на училището е, че всичко е на масата. Няма забранени теми и дори реакционни, революционни или просто причудливи позиции се обсъждат, анализират и дебатират докрай. Ако например темата е националното здравеопазване, ще бъдат обсъдени, разгледани, дискутирани и обяснени всякакви начини на планиране, проблеми, решения, алтернативи, като на разположение ще бъдат всякакви изтъкнати експерти като референтен материал. След приключването на тези занятия всички ученици ще имат представа за цялата тема на ниво MBA (бел. на преводача: Master of Business Administration – Магистър по бизнес администрация) или по-добра. И това е само една от многото теми, с които те ще се сблъскат.
Като се има предвид, че тези служители са постъпили в правителството с вече високо ниво на образование и с вече демонстрирано широко ниво на разбиране и изключителна интелигентност, тези допълнителни нива на обучение и образование не могат да не доведат до впечатляващо ниво на общи познания и способности в цялото правителство. На Запад не съществува нищо подобно на тази система.
Общият процес се състои в това, че на различни интервали от време най-обещаващите млади служители и служители на средна възраст посещават този университет за период до една година, за да разширят знанията и разбирането си по всички въпроси свързани с Китай и правителството, като обикновено след това следва повишение. Престоят в Централния партиен университет се редува с ротационни назначения във всички видове правителствени служби на местно, провинциално и национално равнище, както и с назначения в различни държавни търговски предприятия, както местни, така и чуждестранни. В повечето случаи тези работни и опитни назначения се редуват с учебни занятия в този университет, като студентите усвояват наученото по време на предишното си назначение и получават подготовка за следващото си назначение.
Един човек може потенциално да премине през малка местна администрация, корпоративен финансов отдел, да работи като ръководител на местно здравеопазване, ръководител на провинциално образование, да стане кмет на малък град, ръководител на друг корпоративен отдел, кмет на по-голям град, губернатор на провинция, висш изпълнителен директор или главен изпълнителен директор на голяма държавна корпорация и т.н., като може би всеки път се връща в университета за допълнително образование и обучение. Тези хора не се учат как да бъдат по-добри “политици”; те се учат как да “управляват” всички аспекти на една държава.
Оценки
На всеки етап, при всяка правителствена или корпоративна позиция, действащите служители се оценяват по множество критерии. Тези, които продължават да блестят, ще продължат да напредват към длъжности с по-голяма визия и отговорност. Тези, които изглежда са достигнали предела на възможностите си, ще бъдат изместени настрана. Те няма да бъдат отстранени или уволнени, но ще получат длъжности, съответстващи на техните способности, над които не могат да се издигнат. От всичко това следва, че Китай има единствената държавна система в света, която гарантира компетентност на върха.
В китайската система лидерите и длъжностните лица се оценяват от своите началници, а не от неквалифицирания и неинформиран “човек от улицата”. Помислете за кмета на град в западна държава. След един мандат на поста кой оценява този човек? Широката общественост, която няма нито подготовката, нито опита да прави такива оценки. “Обществеността” не разбира работата или изискванията към нея и не разполага с факти, на които да базира интелигентна оценка, което води до това, че по същество се превръща в състезание по популярност, в което решаващи фактори са повърхностните неща. Ако ви задам въпроса: какво прави кметът на един град, малцина биха могли да дадат последователен отговор. Да се каже, че “той управлява града”, не е отговор. Истината е, че освен в смътно общи линии, ние имаме малко познания или информация за работните функции и отговорности на кмета; никакви подробности. Ако изглежда, че градът се справя добре, не можем да знаем дали това се дължи на уменията на кмета или на обстоятелства извън неговия контрол. Неудобната истина е, че местните граждани, гласоподавателите, няма как да разберат дали един кмет е добър или лош, некомпетентен или корумпиран, защото не разполагат с инструменти и знания, за да направят разумна оценка.
В китайската система (като част от гореспоменатия “образователен процес”) кметът на града се оценява от по-възрастните си колеги – хора, които са били кметове на малки и големи градове, преди той да се роди, хора, които добре разбират всеки аспект на работата му и които не могат да бъдат излъгани. Същото е и в една корпорация, където например оценяваме работата на регионалния мениджър по продажбите. Кой извършва тази оценка? Продавачите? Работниците в завода? Не. Те нямат необходимите знания или способности. Човекът се оценява от неговите началници, които познават работата му отблизо и които са в състояние да оценят точно представянето му и потенциала му за повишение.
Ръководителите на провинциални правителства са в същото положение, когато работата им се оценява от техните висшестоящи, от хора с огромен опит в управлението на провинции, които отново познават работата отблизо и не могат да бъдат излъгани. Но тук има много повече неща, които никога не достигат до съзнанието на западните държави. Мъжът (или жената), който е издържал приемните изпити и сега е на този пожизнен меритократичен процес, може да бъде назначен за управител на провинция, но това не е награда за престиж за предишно добро поведение. Вместо това то е тест. Обикновено този нов човек ще подходи към назначението си с един въпрос: “Как мога да удвоя БВП (бел. на превосача: Брутен вътрешен продукт) на тази провинция и по този начин да повиша стандарта на живот на всички жители”? И те наистина удвояват БВП.
Тук ще ви дам един реален пример, който всъщност е доста разпространен. Един нов губернатор потърсил най-бедното място в провинцията и назначил огромен проучвателен екип, който да търси възможности за напредък. Екипът му открил, че местните климатични и почвени условия са отлични за отглеждането на определени китайски билки и веднага се заел с набавянето на растителен материал, изграждането на инфраструктура и провеждането на необходимите образователни програми за земеделските производители, както и с установяването на вериги за доставки и маркетингови практики. В рамките на пет години всички жители на района вече притежават собствени жилища, а повече от половината от тях карат BMW. Тези икономически фактори са важни, но са само една от многото прилагани мерки и кандидатите се оценяват именно по такива фактори. След успешния си опит тук мъжът вероятно би се върнал в партийния университет за по-нататъшно обучение, което би довело до ново назначение. След 30 до 40 години от този процес и при доказани постоянни способности човекът може да се класира за членство в Националния конгрес на Китай.
Епилог
Ако сте американец, помислете за миг как би било, ако вашата страна можеше да издири и събере 500-те най-интелигентни, най-мъдри, най-малко корумпирани, най-образовани и опитни хора в страната, след което да попълни Конгреса с тази група, като избере най-добрите от тях за лидери – президент и членове на кабинета. Помислете и за това, че тази група не е разделена по идеологии, а всички са част от един и същи екип, който работи заедно, за да осъществи най-доброто за Америка и американците. Как би се променила вашата страна след пет години?
А сега помислете за нещо друго. Многобройни правителствени служители, експерти в областта на външните работи, участници в мозъчни тръстове и много учени са единодушни в твърденията си по един или друг начин:
“Винаги, когато се случва нещо важно било във вътрешната политика, било в международните отношения, няма случайности. Когато се случи нещо значимо, можете да се обзаложите, че то е било планирано по този начин.”
Многопартийните избирателни системи (демокрациите) са с нас от няколкостотин години, но изглежда, че през цялото това време на никого не му е хрумнало (освен очевидно на китайците), че премахването на немитите и непълноценните от улиците не е идеалният метод за добро управление. През тези векове сме имали десетки провалени правителства, огромни гафове от всякакъв характер, сринати икономики, повтарящи се рецесии и депресии, безкрайни войни и много други неща, всички причинени от “управление на народа”, ръководено от хиляди некомпетентни политици. И все пак през всичките тези години и безбройните стотици избори на никого не му е хрумнало, че сериозните удостоверения за образование и способности могат да бъдат подобрение.
За мен е очевидно, че ако се подберат най-добрите и най-умните от цялата нация и им се даде обширно образование и обучение, това ще доведе до по-висок калибър на държавните служители, и сигурно е също толкова очевидно и за вас. Трябва ли да вярваме, че през всичките тези векове ние с вас сме единствените двама души, които са осъзнали това?
Когато европейските еврейски банкери – хазарската мафия, оперираща от Лондонското сити, предизвикват поредицата от европейски революции, които сменят монарсите, един от основните им мотиви е да изградят форма на национално управление, която да направи невъзможно по-нататъшното изселване на евреите от тези страни. За да се постигне това, е било необходимо монарсите да бъдат заменени с форма на управление, която да може да бъде напълно контролирана от задкулисието, и така се е стигнало до нашата многопартийна система на борба за власт. От самото начало им е хрумнало също така, че един политически амбициозен, но беден, неинтелигентен, неинформиран и до голяма степен неспособен човек от улицата би бил много по-лесен за купуване, контролиране и корумпиране, отколкото най-добрият и най-умният в страната.
Накрая помислете, че този ослепително очевиден и фатален дефект никога не е бил споменаван в (притежаваните от евреите) медии, никога не е бил обсъждан в нашите (издавани от евреите) текстове по история или политология, нито където и да било другаде, поне доколкото ми е известно. Вместо това “демокрацията” е издигната в религия, която е толкова свята, че самото ѝ оспорване представлява предателско богохулство, и е непрестанно пропагандирана ежедневно от самото раждане като универсална ценност, отразяваща копнежите на цялото човечество. Чудите ли се защо?
*
ЗА АВТОРА: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да бъде намерен на:
https://www.bluemoonofshanghai.com/или https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на адрес:
*
Този документ може да съдържа материали, защитени с авторски права, чието използване не е изрично разрешено от собственика на авторските права. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2022
